Легенди и традиции за Страстната седмица

Седмицата, започнала от Цветница и завършваща в навечерието на Великден, се нарича страстна, защото през нея се припомнят страданията и кръстната смърт на Иисус Христос.

Нарича се така от съкратената форма на думата "страст", както са я изписвали някога - "страдать".

Според православните традиции през Страстната седмица не се работи женска работа. Децата плетат венци и вият китки от здравец. В четвъртък не работят и мъжете, а жените - тогава се месят обредни хлябове и боядисват яйца. В петък отново не се работи нищо.

На Велики четвъртък църковната служба припомня Тайната вечеря на Христос с неговите апостоли, молитвата му в Гетсиманската градина, предателството на неговия ученик Юда Искариотски, съдът над Иисус, мъченическата му смърт и погребение.
Христос знаел, че наближаващата Пасха ще му е последна, затова поискал да яде пасхалното агне заедно с учениците си. Той знаел, че ще бъде разпнат и уредил празничната вечеря с ден по рано.. 

Преди вечерята Христос измил краката на всеки от учениците си.
"Истина ви казвам, един от вас ще ме предаде", казал той. "Горко обаче на оня човек, чрез когото син човечески се предава - добре щеше да бъде за него, ако не беше се родил."
"Да не би да съм аз, учителю?", попитал Юда.
"Ти си! Това, което имаш да вършиш, върши го по-бързо."

След вечерята Христос взел къшей хляб и чаша вино, благословил ги и раздал с думите: "Яжте, това е моето тяло, пийте, това е моята кръв, която се пролива за опрощение на греховете."
Той си излязъл и заедно с Петър, Яков и Йоан отишъл да се помоли в Гетсиманската градина - място за изстискване на маслини. Там, докато Христос се молел, го настигнал Юда, и, вече взел своите 30 сребърника за предателството, целунал Иисус, за да го разпознаят войниците, които щели да го заловят.

"С целувка ли предаваш учителя си? Ако исках, щях да помоля моя небесен отец да ме спаси с хиляди ангели", казал Иисус и се оставил да го хванат.

На Разпети или Велики петък се е състоял "процесът" срещу вързания Христос, обвинен в бунтове и заведен при управителя на Юдея Пилат Понтийски. Той установил, че затворникът е невинен, но под натиска на народа, който викал: "Разпни го!", не могъл да намери основание за освобождаването му и затова, измивайки ръцете си, казал: "Невинен съм за кръвта на този праведник, вие му мислете!"

При следващите изтезания и разпъване на кръста на хълма Голгота мъките на Христос били нетърпими, но по пладне мрак покрил цялата земя и той издъхнал. Земята се разтресла, скалите се разпукали , обхванати от ужас, хората се разкайвали за стореното, осъзнали, че са поискали смъртта на син божи.
На този ден църковната служба пресъздава свалянето му от кръста и погребението.

На Велика събота срещу Великден в полунощ свещеникът трикратно възвестява възкресението му с възгласа: "Христос воскресе", а богомолците отговарят с: "Воистину воскресе".
Според евангилието след мъченическата си смърт спасителя слязъл в ада, освободил библейските пророци и праведниците и ги отвел на небето.

С това започва нова ера в историята на човечеството - правото на всеки да направи избор - дали да бъде добър или лош.